разкрива селската съдба чрез личната драма на героите. Никола носи типичните черти на българския селянин. Той е представен в разгара на жътвата, когато е в стихията си.

А реколтата, която предстои да приберем, е със страшно висока себестойност. Няма как да излезе сметката на нито един производител през тази година“ – това каза пред БНР и Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.

Изби и производители се представят на фестивала на виното и фермерските деликатеси в Плевен

говори за човешката съпричастност и болката на хората. Но то е намек и за нещо друго – такава може да бъде съдбата на всеки отруден селянин, който жъне под палещите лъчи на слънцето.

Предсеитбената им подготовка е от изключителна важност за покълването, крайния резултат и добрия добив след това.

Прибиране на житните посеви (ечемик, пшеница, овес и др.). В миналото традиционната жътва става ръчно със сърпове - назъбени или гладки. В Източна България употребяват и паламарка на лявата ръка за хващане на повече стъбла. Ожънатите стъбла се слагат на малки купчинки - ръкойки, които след това се събират по няколко и се връзват на сноп. Връзват се с въжета (яжици) от стъбла на самите житни посеви, като се използва и дървено колче (връзувач) или рогчето на паламарката. Снопите се складират според зрелостта или влажността им на венец - един след друг с класовете върху предходния, на ???? третини - по три на куп, или на петина - по пет, а в Родопите - на кушини - по няколко един до друг, изправени с класовете нагоре.

Усилна жътва кипи из равното Софийско поле. От край до край, докъде ти око види, се люлеят златни ниви и морни работници се мяркат там от тъмни зори. Бог тия дни даде страшна жега. Свило се е синьо небе над земята и сипе огън и жар. Над широкото поле трепери адска марана.

          Композицията на разказа има следните важни особености:

          • подчинява се на събитието, следва хода на действието (затова се изгражда постепенно и постоянно се обогатява).

          • в началото слънцето и жегата „не пъдят от полето работливите селяци“

          Първи и втори момент са контрастни на четвърти и пети, защото:

          Майката и сестричката на Никола разговарят с Никола за Пенка. От начина, по който общуват, стават ясни отношенията помежду им – те са сърдечни и топли. Сестричката е любопитна и пита Никола дали може да познае гласа на своята любима сред всички останали.

Отпуснати и уморени се синеят далечни гори и планини, и сякаш чакат кога полето а-ха ще пламне в пожар. Птичките са забягнали далеч из хладните усои и не им се чуе гласът. Само гугутка се обажда изрядко от сенчеста круша или грив гълъб усамотено префюфюква с криле към гората. Тежко и душно.

Какви може да бъдат последиците от унищожителната сила на враждебната природа?